узаконяване
[uzɐkoɲavɐnɛ]
узаконяване значение:
Какво е узаконяване? Процес на придаване на законна сила или правна валидност на нещо (документ, строеж, действие).
1. (право) Процес на придаване на законна сила или правна валидност на нещо (документ, строеж, действие).
- Ударение
- узаконя'ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-за-ко-ня-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- узаконявания
Примери за използване на узаконяване
(право)
- Предстои узаконяване на незаконно построените сгради в квартала.
- Процедурата по узаконяване на дипломата отне няколко месеца.
Синоними на узаконяване
Антоними на узаконяване
Как се пише узаконяване
Грешни изписвания: озаконяване, узаконеване, узъконяване, узакуняване, узаконявъне
Започва с у- (представка за придобиване на качество), а не с 'о-'. Съдържа променливо я (узаконявам -> узаконен).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:закон
Отглаголно съществително от глагола 'узаконявам', който произлиза от корена 'закон'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- последващо узаконяване
- акт за узаконяване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
