Dumite-BG – онлайн речник за българския език

указалец

[ukɐˈzalɛt͡s]

указалец значение:

Какво е указалец? Специална пръчица или инструмент, използван за посочване на обекти върху карта, черна дъска или екран.

1. (пряко) Специална пръчица или инструмент, използван за посочване на обекти върху карта, черна дъска или екран.
2. (информатика) Променлива, която съдържа адреса на друга променлива в паметта (по-често наричано 'пойнтер' или 'указател', но срещано и като 'указалец').
3. (остаряло) Пръстът на ръката, с който се посочва (показалец).
Ударение
указа̀лец
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
у-ка-за-лец
Род
мъжки
Мн. число
указалци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на указалец

(пряко)
  • Учителят взе дървения указалец и посочи държавата на картата.
  • Лазерен указалец.
(информатика)
  • Нулевият указалец не сочи към валиден обект в паметта.
(остаряло)
  • Той размаха заплашително своя указалец.

Синоними на указалец

Как се пише указалец

Грешни изписвания: оказалец, укъзалец, указълец

Пише се с начално у-, тъй като произлиза от указвам (посочвам, напътствам), а не от оказвам (напр. помощ).

Етимология

Произход:Руски / Старобългарски
Оригинална дума:указать
От корена на глагола 'указвам' (посочвам) + наставка '-ец'. В съвременния език често се конкурира със сродните думи 'показалец' и 'указател'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • лазерен указалец
  • дървен указалец

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.