Dumite-BG – онлайн речник за българския език

указателен

[ukɐˈzatɛlɛn]

указателен значение:

Какво е указателен? Който служи за указване, посочване или насочване към нещо.

1. (общо) Който служи за указване, посочване или насочване към нещо.
2. (грамматика) Вид местоимение, което посочва предмети, признаци или количества (напр. този, онзи, такъв, толкова).
Ударение
указа̀телен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
у-ка-за-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
указателни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на указателен

(общо)
  • На кръстовището липсваше всякаква указателна табела.
  • Следвайте указателните знаци, за да стигнете до центъра.
(грамматика)
  • В изречението 'Този човек е мой приятел', думата 'този' е указателно местоимение.

Как се пише указателен

Грешни изписвания: оказателен, укъзателен, указътелен
Думата се пише с у, тъй като произлиза от глагола указвам (посочвам), а не от оказвам (напр. помощ).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:оуказати
Произлиза от глагола 'указвам/укажа' + суфикс за прилагателно '-телен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • указателен пръст
  • указателна табела
  • указателно местоимение
  • указателен знак

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.