уклончиво
[uˈklɔnt͡ʃivo]
уклончиво значение:
Какво е уклончиво? По начин, който избягва прекия, ясен и категоричен отговор; неопределено, двусмислено.
1. (общо) По начин, който избягва прекия, ясен и категоричен отговор; неопределено, двусмислено.
- Ударение
- укло́нчиво
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- у-клон-чи-во
Примери за използване на уклончиво
(общо)
- Той отговори уклончиво на въпроса за бъдещите си планове.
- Политикът се изказа уклончиво, за да не поема ангажименти.
Синоними на уклончиво
Антоними на уклончиво
Как се пише уклончиво
Грешни изписвания: оклончиво, уклунчиво, уклончйво, уклончиву
Думата се пише с 'у' в началото (представка 'у-'), а не с 'о'.
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:уклончивый
Заемка или калка от руски език, базирана на корена 'клон' (клоня, накланям). Свързано с идеята за избягване на правата линия (прякото) чрез отклонение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- отговарям уклончиво
- говоря уклончиво
- държа се уклончиво
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
