уклончивост
[uˈklɔnt͡ʃivost]
уклончивост значение:
Какво е уклончивост? Качество на човек или изказване, което се характеризира с липса на прямота, избягване на конкретен отговор или заемане на ясна позиция.
1. (Общо) Качество на човек или изказване, което се характеризира с липса на прямота, избягване на конкретен отговор или заемане на ясна позиция.
- Ударение
- укло'нчивост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-клон-чи-вост
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на уклончивост
(Общо)
- Неговата уклончивост по въпроса за бюджета раздразни журналистите.
- Отговори с присъщата си дипломатична уклончивост.
Синоними на уклончивост
Антоними на уклончивост
Как се пише уклончивост
Грешни изписвания: оклончивост, уклунчивост, уклончйвост, уклончивуст
Започва с представката у- (означаваща насочване или в случая оттегляне), а не о-.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:уклоня се
Производна на прилагателното „уклончив“, което идва от глагола „уклоня се“ (отбягвам, отклонявам се). Коренът е сродни с „клон“/„клоня“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- проявявам уклончивост
- дипломатична уклончивост
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
