укорително
[okoriˈtɛlno]
укорително значение:
Какво е укорително? С израз на укор, порицание или неодобрение към някого или нещо.
1. (пряко) С израз на укор, порицание или неодобрение към някого или нещо.
- Ударение
- укорѝтелно
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- у-ко-ри-тел-но
Примери за използване на укорително
(пряко)
- Тя го погледна укорително.
- Учителят поклати глава укорително.
Синоними на укорително
Антоними на укорително
Как се пише укорително
Грешни изписвания: окорително, укурително, укорйтелно, укорителну
Думата започва с у (представка у-), идваща от корена укор. Не се пише с 'о' в началото.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:укоръ
Образувано от съществителното 'укор' (обвинение, порицание) с наставките за прилагателно/наречие '-ител' и '-но'. Коренът е свързан с представата за 'каране', 'хокане'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- гледам укорително
- клатя глава укорително
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
