укоряване
[ukorˈjavɐnɛ]
укоряване значение:
Какво е укоряване? Отправяне на забележки, обвинения или критики към някого за негови постъпки; изразяване на неодобрение.
1. (обща употреба) Отправяне на забележки, обвинения или критики към някого за негови постъпки; изразяване на неодобрение.
- Ударение
- укоря̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-ко-ря-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- укорявания
Примери за използване на укоряване
(обща употреба)
- Непрекъснатото укоряване на детето може да понижи самочувствието му.
- Тя го погледна с нямо укоряване.
Синоними на укоряване
Антоними на укоряване
Как се пише укоряване
Грешни изписвания: окоряване, укуряване, укорявъне
Думата започва с у- (представка). Коренът е -кор- и се пише с 'о'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:укоръ
Произлиза от съществителното 'укор' (обвинение, порицание).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
