Dumite-BG – онлайн речник за българския език

уличавам

[u.li.ˈt͡ʃa.vɐm]

уличавам значение:

Какво е уличавам? Доказвам вината на някого чрез факти или свидетелства; разкривам участие в непозволено деяние.

1. (пряко) Доказвам вината на някого чрез факти или свидетелства; разкривам участие в непозволено деяние.
Ударение
улича̀вам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
у-ли-ча-вам
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Видова двойка
улича
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на уличавам

(пряко)
  • Прокурорът успя да го уличава в лъжа по време на разпита.
  • Фактите го уличават в извършването на престъплението.

Антоними на уличавам

Как се пише уличавам

Грешни изписвания: улечавам, оличавам
Думата се пише с 'и' в корена (от лик, лице), а не с 'е'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:лик/лице
Произлиза от корена 'лик' (лице), със значение 'показвам истинското лице', 'изваждам наяве'. Формирано чрез префикс у- и наставка -авам.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • уличавам в лъжа
  • уличавам в престъпление
  • уличавам в измяна

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.