умея
[uˈmɛjɐ]
- Ударение
- уме'я
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- у-ме-я
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
Как се пише умея
Грешни изписвания: умеа, омея
Глаголът е от I спрежение. В 3 л., мн.ч. окончанието е -ят (те умеят), а не -ат.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:умѣти
Произлиза от старобългарския глагол 'умѣти', който е дериват на съществителното 'умъ' (ум, разсъдък). Първоначалното значение е 'да имам ум за нещо', 'да разбирам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- умея да предразполагам
- умея да готвя
- умея да слушам
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
