умница
[ˈumnit͡sɐ]
умница значение:
Какво е умница? Жена или момиче, което се отличава с висок интелект, съобразителност и разум.
1. (пряко) Жена или момиче, което се отличава с висок интелект, съобразителност и разум.
- Ударение
- у'мница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ум-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- умници
Примери за използване на умница
(пряко)
- Дъщеря ѝ е голяма умница, завърши с пълно отличие.
- Послушай я, тя е умница и знае какво прави.
Синоними на умница
Как се пише умница
Грешни изписвания: омница, умнйца
Думата се пише с у в началото, тъй като коренът е ум.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:умъ
Произлиза от общославянския корен 'ум' + наставка за деец от женски род -ица.
Употреба
Чести словосъчетания:
- голяма умница
- малка умница
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
