Dumite-BG – онлайн речник за българския език

умножение

[umnoˈʒɛniɛ]

умножение значение:

Какво е умножение? Аритметично действие, при което едно число (множимо) се увеличава толкова пъти, колкото показва друго число (множител); обратната операция на делението.

1. (математика) Аритметично действие, при което едно число (множимо) се увеличава толкова пъти, колкото показва друго число (множител); обратната операция на делението.
2. (общо) Процес на увеличаване на броя, количеството или силата на нещо.
Ударение
умножѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ум-но-же-ни-е
Род
среден
Мн. число
умножения (рядко)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на умножение

(математика)
  • Таблицата за умножение се изучава във втори клас.
  • Резултатът от умножението на 5 и 6 е 30.
(общо)
  • Наблюдава се умножение на случаите на грип през зимата.

Антоними на умножение

Как се пише умножение

Грешни изписвания: умнужение, умножение, омножение, умноженйе

Пише се с о в корена (много) и окончание -ение за отглаголни съществителни.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:умножение
От глагола 'умножа' (увеличавам многократно) + наставка за отглаголно съществително '-ение'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • таблица за умножение
  • знак за умножение
  • умножение на капитали

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.