умозаключаване
[umozɐkljuˈtʃavɐnɛ]
умозаключаване значение:
Какво е умозаключаване? Мисловен процес на извеждане на ново съждение (извод) въз основа на едно или повече предходни съждения (премиси).
1. (логика) Мисловен процес на извеждане на ново съждение (извод) въз основа на едно или повече предходни съждения (премиси).
- Ударение
- умозаключа́ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-мо-зак-лю-ча-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- умозаключавания
- Преходност
- непреходен
Примери за използване на умозаключаване
(логика)
- Дедуктивното умозаключаване е основен метод в математиката.
- Способността за абстрактно умозаключаване се развива с възрастта.
Синоними на умозаключаване
Как се пише умозаключаване
Грешни изписвания: умозаклучване, умазаключаване, омозаключаване, умузаключаване, умозъключаване, умозаключъване, умозаключавъне
Сложната дума се пише слято, като съединителната гласна е о (ум-о-заключаване).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:ум + заключавам
Сложна съставна дума (калка), образувана от основите на 'ум' и глагола 'заключавам' (правя заключение). Следва модела на логически термини, навлезли през руски или немски език.
Употреба
Чести словосъчетания:
- логическо умозаключаване
- процес на умозаключаване
- индуктивно умозаключаване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
