Dumite-BG – онлайн речник за българския език

умопомрача

[omopomrɐˈt͡ʃa]

умопомрача значение:

Какво е умопомрача? Да причиня загуба на разсъдъка на някого; да доведа до лудост.

1. (пряко) Да причиня загуба на разсъдъка на някого; да доведа до лудост.
2. (преносно) Да объркам силно, да замъгля преценката на някого.
Ударение
умопомрача́
Част на речта
глагол
Сричкоделение
у-мо-пом-ра-ча
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
умопомрачавам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на умопомрача

(пряко)
  • Трагедията го умопомрачи завинаги.
(преносно)
  • Алкохолът умопомрачи разсъдъка му.

Антоними на умопомрача

Как се пише умопомрача

Грешни изписвания: умапомрача, умопомръча, омопомрача, умупомрача, умопумрача

Сложна дума с носова гласна 'о' (ум-о-помрача). Коренът е 'мрак', но във глаголна форма с редукция и преглас се пише 'помрача' (не 'ъ').

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:ум + помрача
Сложна дума, съставена от съществителното 'ум', съединителна гласна 'о' и глагола 'помрача' (правя тъмен, отнемам яснотата).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • да се умопомрача

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.