умопомрачавам
[umopomrɐˈt͡ʃavɐm]
умопомрачавам значение:
Какво е умопомрачавам? Предизвиквам силно разстройство на разсъдъка, довеждам до лудост или временна загуба на съзнание/ориентация.
1. (психика) Предизвиквам силно разстройство на разсъдъка, довеждам до лудост или временна загуба на съзнание/ориентация.
2. (преносно) Впечатлявам или въздействам изключително силно, до степен на загуба на реална преценка (често в положителен смисъл за красота или успех).
- Ударение
- умопомрача'вам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- у-мо-пом-ра-ча-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Възвратна форма
- умопомрачавам се
- Видова двойка
- умопомрача
Примери за използване на умопомрачавам
(психика)
- Силната треска умопомрачаваше болния.
- Гледката беше толкова страшна, че умопомрачаваше всеки.
(преносно)
- Красотата ѝ го умопомрачаваше.
- Успехът ги умопомрачи и те станаха арогантни.
Антоними на умопомрачавам
Как се пише умопомрачавам
Грешни изписвания: умопумрачавам, омопомрачавам, умупомрачавам, умопомръчавам, умопомрачъвам, умопомрачавъм
Свързващата гласна е 'о'. В корена 'мрак' гласната е 'а', но в производния глагол 'помрачавам' също се запазва.
Етимология
Произход:Български
Сложна дума, съставена от съществителното 'ум' и глагола 'помрачавам' (правя мрачен, тъмен). Свързваща гласна 'о'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
