умопомрачаване
[omopomrɐˈtʃavanɛ]
умопомрачаване значение:
Какво е умопомрачаване? Състояние на временно или трайно разстройство на разсъдъка; загуба на способността за ясно мислене.
1. (медицина/психология) Състояние на временно или трайно разстройство на разсъдъка; загуба на способността за ясно мислене.
- Ударение
- умопомрача̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-мо-пом-ра-ча-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- умопомрачавания
Примери за използване на умопомрачаване
(медицина/психология)
- След силния шок той изпадна в временно умопомрачаване.
- Това решение граничи с умопомрачаване.
Синоними на умопомрачаване
Как се пише умопомрачаване
Грешни изписвания: умопомрачение, омопомрачаване, умупомрачаване, умопумрачаване, умопомръчаване, умопомрачъване, умопомрачавъне
Това е отглаголно съществително на -не. Формата 'умопомрачение' е русизъм, макар и често срещан, книжовната форма за процеса е 'умопомрачаване'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:ум, мрак
Сложна дума, съставена от 'ум' и глагола 'помрачавам', свързани със съединителна гласна '-о-'. Означава буквално 'затъмняване на ума'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- временно умопомрачаване
- пълно умопомрачаване
Фразеологизми:
- до умопомрачаване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
