умопомрачен
[umopomrɐˈt͡ʃɛn]
умопомрачен значение:
Какво е умопомрачен? Който е загубил разсъдъка си; луд, душевноболен.
1. (медицина/психология) Който е загубил разсъдъка си; луд, душевноболен.
2. (преносно) Който е в състояние на силен афект, ярост или неконтролируема емоция.
- Ударение
- умопомрачèн
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- у-мо-пом-ра-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- умопомрачени
Примери за използване на умопомрачен
(медицина/психология)
- Пациентът бе диагностициран като временно умопомрачен.
- Гледаше с поглед на умопомрачен човек.
(преносно)
- Той излезе от стаята, умопомрачен от гняв.
- Викаше като умопомрачен.
Антоними на умопомрачен
Как се пише умопомрачен
Грешни изписвания: умопумрачен, умапомрачен, омопомрачен, умупомрачен, умопомръчен
Пише се слято като сложно прилагателно име. Съединителната гласна е -о-. Коренът мрак/мрач се запазва.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:ум + помрача
Образувано от съществителното 'ум', съединителна гласна '-о-' и причастието 'помрачен' (от глагола 'помрача'). Калка на термини, означаващи 'затъмнение на ума'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- временно умопомрачен
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
