умопомраченост
[omopomrɐˈt͡ʃɛnost]
умопомраченост значение:
Какво е умопомраченост? Състояние на временно или трайно разстройство на съзнанието, при което способността за ясно мислене и адекватно възприемане на реалността е нарушена.
1. (медицина / психология) Състояние на временно или трайно разстройство на съзнанието, при което способността за ясно мислене и адекватно възприемане на реалността е нарушена.
- Ударение
- умопомрачѐност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-мо-пом-ра-че-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- умопомрачености
Примери за използване на умопомраченост
(медицина / психология)
- Пациентът изпадна в състояние на умопомраченост след тежкия шок.
- В пристъп на умопомраченост той извърши необмислена постъпка.
Синоними на умопомраченост
Антоними на умопомраченост
Как се пише умопомраченост
Грешни изписвания: умопомраченност, умапомраченост, омопомраченост, умупомраченост, умопумраченост, умопомръченост, умопомраченуст
Думата се пише с о в съединителната гласна (ум-о-помраченост) и с двойно н не се пише, тъй като наставката е -ост, добавена към 'умопомрачен'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:ум + помрача
Абстрактно съществително име, образувано от миналото страдателно причастие 'умопомрачен', което е съчетание от съществителното 'ум' и глагола 'помрачавам' (затъмнявам, замъглявам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълна умопомраченост
- пристъп на умопомраченост
- граничещ с умопомраченост
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
