Dumite-BG – онлайн речник за българския език

умра

[uˈmra]

умра значение:

Какво е умра? Преставам да живея; жизнените ми функции спират окончателно.

1. (биология) Преставам да живея; жизнените ми функции спират окончателно.
2. (преносно) Изпитвам силно, непреодолимо желание за нещо или силно чувство (срам, скука, смях).
Ударение
умра̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
ум-ра
Вид
свършен
Преходност
непреходен
Спрежение
I спрежение
Видова двойка
умирам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на умра

(биология)
  • Ако не се лекува, пациентът може да умре.
  • Старият дъб умря след последната суша.
(преносно)
  • Ще умра от срам заради постъпката му.
  • Умирам да разбера какво се случи.

Антоними на умра

Как се пише умра

Грешни изписвания: омра

Пише се с начално у (представка у-, означаваща край на действие или изчерпване). Глаголът е от I спрежение (аз умра, ти умреш).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:оумрѣти
Наследник на праславянското *umerti. Състои се от представка 'у-' и корен 'мра/мре', свързан с индоевропейския корен *mer- (смърт).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • умра от смях
  • умра от скука
  • умра прав
Фразеологизми:
  • умряла работа
  • умря циганката, дето го хвалеше

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.