упоен
[opoˈɛn]
упоен значение:
Какво е упоен? Който е под въздействието на упойка или наркотично вещество; приспан, обезчувствен.
1. (медицина) Който е под въздействието на упойка или наркотично вещество; приспан, обезчувствен.
2. (преносно) Който е силно завладян от чувство, миризма или идея; опиянен, захласнат.
- Ударение
- упое́н
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- у-по-ен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- упоени
Примери за използване на упоен
(медицина)
- Пациентът беше напълно упоен преди началото на операцията.
(преносно)
- Тя стоеше упоена от аромата на цъфналите липи.
- Публиката слушаше упоена словото на оратора.
Антоними на упоен
Как се пише упоен
Грешни изписвания: опоен, упуен
Думата започва с у, тъй като представката е у- (означаваща довеждане на действие до край или насищане, напр. убия, удавя), а не о-.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:упоя
Минало страдателно причастие на глагола 'упоя', 'упоявам'. Коренът е свързан с 'поя' (давам да пие), със значение на даване на упойващо средство.
Употреба
Чести словосъчетания:
- упоен от щастие
- упоен с етер
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
