упоителен
[upoiˈtɛlɛn]
упоителен значение:
Какво е упоителен? Който причинява упойка, сън или безчувственост.
1. (медицина) Който причинява упойка, сън или безчувственост.
2. (преносно) Който действа омайващо, замайващо или опияняващо на сетивата.
- Ударение
- упои'телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- у-по-и-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- упоителни
Примери за използване на упоителен
(медицина)
- Лекарят постави упоителна инжекция преди манипулацията.
- Използваха силно упоително вещество.
(преносно)
- Въздухът беше изпълнен с упоителен аромат на липи.
- Тя пееше с мек, упоителен глас.
Синоними на упоителен
Антоними на упоителен
Как се пише упоителен
Грешни изписвания: опоителен, упойтелен, упуителен
Думата се пише с и (упоителен), а не с 'й'. Гласната 'и' е част от глаголната основа на 'упоявам'/'упоих'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пой / пия
От глагола 'упоявам' (корен -пой-), с наставка за прилагателно име -телен.
Употреба
Чести словосъчетания:
- упоително средство
- упоителен аромат
- упоителна миризма
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
