упокоение
[upokoˈɛniɛ]
упокоение значение:
Какво е упокоение? Състояние на пълен душевен мир, спокойствие и липса на тревоги.
1. (книжовно) Състояние на пълен душевен мир, спокойствие и липса на тревоги.
2. (религия/евфемизъм) Смърт; вечен покой.
- Ударение
- упокоѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-по-ко-е-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на упокоение
(книжовно)
- В тишината на манастира той намери жадуваното упокоение.
- Думите ѝ донесоха упокоение на изстрадалата му душа.
(религия/евфемизъм)
- Молим се за упокоение на душите на загиналите.
- Храм "Успение на Пресвета Богородица" отслужи литургия за упокоение.
Антоними на упокоение
Как се пише упокоение
Грешни изписвания: упокъение, упокуение, опокоение, упукоение, упокоенйе
Думата се пише с о във втората и третата сричка (упокоение), следвайки корена покой.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:упокоити
От глагола 'упокоя' (успокоя, дам покой), с корен 'покой'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- вечно упокоение
- душевно упокоение
- намирам упокоение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
