упокой
[upoˈkɔj]
упокой значение:
Какво е упокой? Състояние на вечен мир и покой за душата на починал човек; смърт в контекста на религиозното успокоение.
1. (църковно/религиозно) Състояние на вечен мир и покой за душата на починал човек; смърт в контекста на религиозното успокоение.
- Ударение
- упоко̀й
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-по-кой
- Род
- мъжки
- Мн. число
- няма
Примери за използване на упокой
(църковно/религиозно)
- Молим се за вечен упокой на душите им.
- Камбаната биеше за упокой.
Синоними на упокой
Как се пише упокой
Грешни изписвания: опокой, упукой, упокуй
Думата започва с представка у- (усилващо значение или насоченост навътре), а не с 'о'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:оупокои
От старобългарски, с корен 'покой' (мир, тишина, почивка). Свързано е с глагола 'упокоявам' (успокоявам, давам покой).
Употреба
Чести словосъчетания:
- вечен упокой
- молитва за упокой
Фразеологизми:
- за упокой
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
