упокоя
[upokoˈjɐ]
упокоя значение:
Какво е упокоя? Довеждам до състояние на покой; успокоявам (болка, тревога, човек).
1. (пряко/преносно) Довеждам до състояние на покой; успокоявам (болка, тревога, човек).
2. (религия) Дарявам с вечен покой (за Бог спрямо душата на покойник).
- Ударение
- упокоя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- у-по-ко-я
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- упокоя се
- Видова двойка
- упокоявам
Примери за използване на упокоя
(пряко/преносно)
- Лекарството успя да упокои болката за малко.
- Тихият ѝ глас го упокои.
(религия)
- Бог да упокои душата му.
- Свещеникът се помоли Господ да упокои починалите.
Как се пише упокоя
Грешни изписвания: опокоя, упукоя, упокуя
Пише се с у- (представка) и две о в корена (покой).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:покои
От корена 'покой' (мир, тишина, смърт) с представка 'у-'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- Бог да го упокои
- упокоя болката
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
