Dumite-BG – онлайн речник за българския език

упорит

[upoˈrit]

упорит значение:

Какво е упорит? Който преследва неотклонно целите си; настойчив, твърд, непоколебим.

1. (пряко) Който преследва неотклонно целите си; настойчив, твърд, непоколебим.
2. (преносно) Който не престава, не прекъсва дълго време; продължителен и интензивен.
Ударение
упорѝт
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
у-по-рит
Род
мъжки
Мн. число
упорити
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на упорит

(пряко)
  • Той е изключително упорит в работата си и не се отказва лесно.
  • Упоритият труд винаги се възнаграждава.
(преносно)
  • Мъчеше го упорита кашлица вече седмица.
  • Водят се упорити боеве за града.

Как се пише упорит

Грешни изписвания: упоред, опорит, упурит, упорйт
Думата се пише с 'у' в началото, тъй като коренът е свързан с 'упора', а не с представката 'о-'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:упора
Произлиза от корена на глагола 'упирам' (се) и съществителното 'упора'. Свързано с идеята за стоене твърдо на едно място, съпротива и натиск.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • упорит труд
  • упорита кашлица
  • упорит човек
  • упорита съпротива
Фразеологизми:
  • упорит като магаре

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.