упълномощаване
[upɤɫnomoˈʃtavɐnɛ]
упълномощаване значение:
Какво е упълномощаване? Процес на официално предоставяне на права или власт на лице да действа от името на друг.
1. (право) Процес на официално предоставяне на права или власт на лице да действа от името на друг.
- Ударение
- упълномощàване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-пъл-но-мо-ща-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- упълномощавания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на упълномощаване
(право)
- Упълномощаването се извършва писмено с нотариална заверка на подписа.
- За продажбата на имота е необходимо изрично упълномощаване от всички собственици.
Синоними на упълномощаване
Антоними на упълномощаване
Как се пише упълномощаване
Грешни изписвания: упълномощяване, опълномощаване, упалномощаване, упълнумощаване, упълномущаване, упълномощъване, упълномощавъне
Пише се с у- (представка), ъ в корена (пълн) и променливо я/е правило не важи тук, но се използва ща (от мощ).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пълномощие
Словообразувано от 'пълномощие' (пълна мощ/власт). Калка или влияние от руски/църковнославянски модели на словообразуване (пълн- + мощ-).
Употреба
Чести словосъчетания:
- изрично упълномощаване
- нотариално упълномощаване
- писмо за упълномощаване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
