упътя
[uˈpɤtʲɐ]
упътя значение:
Какво е упътя? Показвам на някого верния път или посока; давам указания как да стигне до определено място.
1. (пряко) Показвам на някого верния път или посока; давам указания как да стигне до определено място.
2. (преносно) Давам съвет или наставление на някого как да постъпи правилно в живота или в определена ситуация.
- Ударение
- упъ̀тя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- у-пъ-тя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- упътя се
- Видова двойка
- упътвам
Примери за използване на упътя
(пряко)
- Можеш ли да ме упътиш към гарата?
- Полицаят го упъти с жест към изхода.
(преносно)
- Учителят се опита да го упъти, за да не прави грешки в бъдеще.
Синоними на упътя
Антоними на упътя
Как се пише упътя
Грешни изписвания: опътя, упъте, упатя
Думата се пише с у в началото, тъй като представката е у- (указваща насоченост), а не о-. В корена се пише ъ (от път).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:път
Произлиза от съществителното 'път' с префикс 'у-', означаващ направляване или поставяне в определена посока.
Употреба
Чести словосъчетания:
- упътя правилно
- упътя погрешно
- упътя туриста
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
