урегулиране
[urɛɡuˈliranɛ]
урегулиране значение:
Какво е урегулиране? Действието по внасяне на ред, правила или установени норми в даден процес или отношение.
1. (общо) Действието по внасяне на ред, правила или установени норми в даден процес или отношение.
2. (архитектура и градоустройство) Определяне на границите, предназначението и правилата за застрояване на поземлени имоти съгласно устройствен план.
- Ударение
- урегулѝране
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-ре-гу-ли-ра-не
- Род
- среден
- Мн. число
- урегулирания
Примери за използване на урегулиране
(общо)
- Правителството работи по урегулиране на цените на горивата.
- Мирното урегулиране на конфликта е приоритет.
(архитектура и градоустройство)
- Предстои процедура по урегулиране на поземления имот.
- Планът за урегулиране предвижда нови зелени площи.
Синоними на урегулиране
Антоними на урегулиране
Как се пише урегулиране
Грешни изписвания: оригулиране, уреголиране, орегулиране, урегулйране, урегулиръне
Думата се пише с представка у- и корен регул. Не бива да се бърка с 'о-' в началото.
Етимология
Произход:Латински / Български
Оригинална дума:regula / регулирам
Отглаголно съществително от 'урегулирам'. Основата е латинската дума *regula* (правило), навлязла през западноевропейски езици (немски/френски) и руски, с добавена българска представка 'у-' за завършеност на действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- урегулиран поземлен имот (УПИ)
- правно урегулиране
- законово урегулиране
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
