усамотение
[osɐmoˈtɛniɛ]
усамотение значение:
Какво е усамотение? Състояние, при което човек е сам, отделен от други хора; уединение. Често носи положителен нюанс на спокойствие и лична свобода.
1. (психология) Състояние, при което човек е сам, отделен от други хора; уединение. Често носи положителен нюанс на спокойствие и лична свобода.
2. (общо) Място, което е отдалечено и скрито от хорските погледи.
- Ударение
- усамотѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-са-мо-те-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- усамотения (рядко)
Примери за използване на усамотение
(психология)
- Тя обичаше усамотението на планината.
- Творецът има нужда от усамотение, за да създава.
(общо)
- Намериха приятно усамотение в малката вила.
Синоними на усамотение
Как се пише усамотение
Грешни изписвания: осамотение, усъмотение, усамутение, усамотенйе
Пише се с у- (усамотение), тъй като представката у- придава значение на въвеждане в състояние.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам
Производно от глагола 'усамотя се', който идва от корена 'сам' с представка 'у-'. Означава състояние на отдалеченост от другите.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълно усамотение
- търся усамотение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
