усамотено
[usamɔˈtɛno]
усамотено значение:
Какво е усамотено? В състояние на самота, без присъствието на други хора; изолирано.
1. (общо) В състояние на самота, без присъствието на други хора; изолирано.
- Ударение
- усамоте́но
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- у-са-мо-те-но
Примери за използване на усамотено
(общо)
- Старецът живееше усамотено в хижата в планината.
- Тя прекарваше дните си усамотено, четейки книги.
Антоними на усамотено
Как се пише усамотено
Грешни изписвания: осамотено, усъмотено, усамутено, усамотену
Думата се пише с 'у' в началото (представка 'у-' за постигане на състояние), а не с 'о'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам
Произлиза от глагола 'усамотя се', който е производен на корена 'сам' + представка 'у-'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- живея усамотено
- прекарвам времето си усамотено
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
