Dumite-BG – онлайн речник за българския език

успех

[uˈspɛx]

успех значение:

Какво е успех? Постигане на поставена цел; положителен резултат от някаква дейност.

1. (общо) Постигане на поставена цел; положителен резултат от някаква дейност.
2. (общество) Обществено признание, одобрение или слава.
3. (образование) Степен на усвояване на знанията от ученици или студенти, измервана чрез оценки.
Ударение
успѐх
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ус-пех
Род
мъжки
Мн. число
успехи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на успех

(общо)
  • Желаем ви успех в новото начинание!
  • Операцията завърши с пълен успех.
(общество)
  • Книгата имаше голям успех сред читателите.
  • Филмът се радва на комерсиален успех.
(образование)
  • Ученикът завърши годината с отличен успех.

Как се пише успех

Грешни изписвания: успехт, оспех

Думата завършва на звучна съгласна х.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:успѣхъ
От праславянски *spěxъ (бързина, старание), свързано с глагола *spěti (спорва ми, напредвам). Първоначалното значение е било свързано с напредък и сполука.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • жъна успех
  • отличен успех
  • желаем успех

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.