Dumite-BG – онлайн речник за българския език

уставче

[oˈstaft͡ʃe]

уставче значение:

Какво е уставче? Малък по обем устав; книжка или брошура, съдържаща устав.

1. (Пряко) Малък по обем устав; книжка или брошура, съдържаща устав.
2. (Разговорно / Жаргон) Човек, който прекалено стриктно и дребнаво спазва правилата; педант (метонимия).
Ударение
уста̀вче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ус-тав-че
Род
среден
Мн. число
уставчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на уставче

(Пряко)
  • Всеки новоприет член получи по едно зелено уставче на партията.
(Разговорно / Жаргон)
  • Той е голямо уставче, не мърда и на сантиметър от правилника.

Антоними на уставче

Как се пише уставче

Грешни изписвания: устафче, оставче, устъвче
В средата на думата се пише в (от корена устав), въпреки че фонетично се обеззвучава до [ф] пред беззвучната съгласна ч.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:уставъ
Умалителна форма на 'устав', произлизаща от старобългарския корен за установяване, закон.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • партийно уставче
  • войнишко уставче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.