установен
[ostanoˈvɛn]
установен значение:
Какво е установен? Който е утвърден, въведен в практика или наложен като правило.
1. (общо) Който е утвърден, въведен в практика или наложен като правило.
2. (право/администрация) Който е доказан или констатиран с факти.
- Ударение
- установе'н
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- у-ста-но-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- установени
Примери за използване на установен
(общо)
- Спазвайте установения ред в залата.
- Това е отдавна установен обичай.
(право/администрация)
- Установеният извършител беше задържан.
- Има установени нарушения в документацията.
Антоними на установен
Как се пише установен
Грешни изписвания: установенн, остановен, устъновен, устанувен
Думата се пише с едно н. В българския език миналите страдателни причастия на глаголи, завършващи на -я или -а (установя), не удвояват съгласната н.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:установя
Минало страдателно причастие на глагола 'установя', което е преминало в категорията на прилагателните имена.
Употреба
Чести словосъчетания:
- установен ред
- установен факт
- законово установен
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
