установеност
[ustɐnoˈvɛnost]
установеност значение:
Какво е установеност? Качество или състояние на нещо, което е трайно утвърдено, въведено в ред или обичай; липса на промяна или колебание.
1. (книжовно) Качество или състояние на нещо, което е трайно утвърдено, въведено в ред или обичай; липса на промяна или колебание.
- Ударение
- установѐност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ус-та-но-ве-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- установености
Примери за използване на установеност
(книжовно)
- В живота му имаше някаква сива установеност, която го потискаше.
- Търсеше сигурност и установеност в професията си.
Синоними на установеност
Антоними на установеност
Как се пише установеност
Грешни изписвания: устанофеност, остановеност, устъновеност, устанувеност, установенуст
Пише се с у в началото (представка) и с в (от корена стан/стоя/ставям -> установявам).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:установя
Абстрактно съществително име, образувано от миналото страдателно причастие 'установен' с наставката '-ост'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- навик и установеност
- чувство за установеност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
