установка
[ostɐˈnɔvkɐ]
установка значение:
Какво е установка? Съвкупност от машини, апарати или уреди, монтирани на едно място и свързани в обща система за изпълнение на определен производствен или технически процес.
1. (техника) Съвкупност от машини, апарати или уреди, монтирани на едно място и свързани в обща система за изпълнение на определен производствен или технически процес.
2. (военно дело) Специализирано устройство за изстрелване на ракети или снаряди (напр. ракетна установка).
3. (психология) Вътрешна нагласа, предразположение на личността да реагира по определен начин в дадена ситуация (често се използва и в разговорен контекст за 'инструкция' или 'насока').
- Ударение
- устано̀вка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ус-та-нов-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- установки
Примери за използване на установка
(техника)
- В завода беше пусната в експлоатация нова хладилна установка.
- Сондажната установка работи денонощно.
(военно дело)
- Противовъздушната установка беше разположена на хълма.
(психология)
- Той имаше предварителна установка да не се доверява на непознати.
- Треньора даде тактическа установка преди мача.
Синоними на установка
Как се пише установка
Грешни изписвания: остановка, устанофка, устъновка, устанувка
Думата започва с у- (представка). Съгласната в пред беззвучна съгласна се обеззвучава при изговор, но се пише в (проверка: установки).
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:установка
Заемка от руския език. Произлиза от глагола 'установить' (установя, поставя).
Употреба
Чести словосъчетания:
- ракетна установка
- сондажна установка
- пречиствателна установка
- психологическа установка
- бойна установка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
