устатник
[uˈstatnik]
устатник значение:
Какво е устатник? Човек, който знае много да говори, отговаря дръзко, затапва другите или е свадлив и не си мълчи.
1. (разговорно) Човек, който знае много да говори, отговаря дръзко, затапва другите или е свадлив и не си мълчи.
- Ударение
- уста̀тник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ус-тат-ник
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- устатници
Примери за използване на устатник
(разговорно)
- Голям устатник е, с него на глава не можеш да излезеш.
- Не бъди такъв устатник пред началника, ще си изпатиш.
Синоними на устатник
Антоними на устатник
Как се пише устатник
Грешни изписвания: остатник, устътник, устатнйк
Няма специфични особености, пише се както се изговаря. Корен 'уста'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:уста
Производна дума от прилагателното 'устат' (който има голяма уста или говори много), което идва от съществителното 'уста'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
