утайка
[uˈtajkɐ]
утайка значение:
Какво е утайка? Твърди частици, които се отделят от течност и падат на дъното на съда.
1. (химия/бит) Твърди частици, които се отделят от течност и падат на дъното на съда.
2. (преносно) Най-ниската, морално западнала прослойка на обществото.
- Ударение
- ута'йка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-тай-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- утайки
Примери за използване на утайка
(химия/бит)
- На дъното на чашата остана гъста утайка от кафе.
- Виното имаше лека утайка, което е знак за натуралност.
(преносно)
- Това сборище привличаше утайката на града.
Как се пише утайка
Грешни изписвания: отайка
Думата започва с предлог-представка у-, свързана с посока 'надолу' или 'вътре' (сравнете с утаявам). Не се пише с 'о'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:тая
Образувано от глагола 'утаявам' (корен 'тая' - крия, притаявам) с наставка '-ка'. Свързано е с идеята за нещо, което се скрива или ляга на дъното.
Употреба
Чести словосъчетания:
- утайка от кафе
- обществена утайка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
