утайник
[uˈtajnik]
утайник значение:
Какво е утайник? Специално съоръжение, резервоар или съд, където течности се задържат за определено време, за да се отделят (утаят) намиращите се в тях твърди частици.
1. (Техника) Специално съоръжение, резервоар или съд, където течности се задържат за определено време, за да се отделят (утаят) намиращите се в тях твърди частици.
- Ударение
- ута̀йник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-тай-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- утайници
Примери за използване на утайник
(Техника)
- Пречиствателната станция разполага с три големи утайника.
- В утайника на автомобилния карбуратор се събират замърсяванията от горивото.
Синоними на утайник
Как се пише утайник
Грешни изписвания: отайник, утаиник, утъйник, утайнйк
Пише се с 'у' в началото (представка) и 'й' в корена (от утайка). Съгласната 'й' се пише пред съгласна ('н').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:утаявам
Производна дума от глагола 'утаявам' (процес на слягане на твърди частици в течност) + наставката за място/съд '-ник'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- първичен утайник
- вторичен утайник
- калоуловител
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
