утеха
[uˈtɛxɐ]
утеха значение:
Какво е утеха? Това, което облекчава скръбта, успокоява болката или носи душевно спокойствие.
1. (пряко) Това, което облекчава скръбта, успокоява болката или носи душевно спокойствие.
- Ударение
- утѐха
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-те-ха
- Род
- женски
- Мн. число
- утехи
Примери за използване на утеха
(пряко)
- Музиката беше единствената ѝ утеха в самотните дни.
- Намирам утеха в книгите и разходките сред природата.
Синоними на утеха
Как се пише утеха
Грешни изписвания: утеха, отеха
Думата се пише с 'у' в началото и 'е' в корена. Променливо 'я' не се наблюдава в тази форма (няма 'утяха').
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:утѣха
Наследствена дума от старобългарски език (утѣха), сродна с руското 'утеха' и полското 'uciecha'. Коренът е свързан с глагола 'теша' (успокоявам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- намирам утеха
- слаба утеха
- думи на утеха
Фразеологизми:
- служи за утеха
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
