Dumite-BG – онлайн речник за българския език

утеша

[utɛˈʃa]

утеша значение:

Какво е утеша? Успокоявам някого в скръб или нещастие, като му вдъхвам надежда или облекчавам болката му с думи и внимание.

1. (психология) Успокоявам някого в скръб или нещастие, като му вдъхвам надежда или облекчавам болката му с думи и внимание.
Ударение
утеша̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
у-те-ша
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
утеша се
Видова двойка
утешавам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на утеша

(психология)
  • Майката се опита да утеша плачещото дете.
  • Никакви думи не можеха да го утешат след загубата на приятеля му.

Синоними на утеша

Антоними на утеша

Как се пише утеша

Грешни изписвания: утиша, отеша
Пише се с е в корена (теша), а не с 'и'. 'Утиша' би идвало от 'тих' (да накарам да млъкне), докато 'утеша' е от 'потеха' (да успокоя скръб).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:утѣшити
От корена *těšiti (успокоявам, радвам), сродна с 'тих' и 'потеха'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • утеша скърбящ
  • утеша с думи

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.