учебникар
[ut͡ʃɛbniˈkar]
учебникар значение:
Какво е учебникар? Човек, който пише или съставя учебници; автор на учебна литература.
1. (образование) Човек, който пише или съставя учебници; автор на учебна литература.
2. (преносно) Човек, който се придържа сухо и догматично към написаното в книгите, без да проявява творчество или връзка с практиката; схоластик, педант.
- Ударение
- учебникàр
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-чеб-ни-кар
- Род
- мъжки
- Мн. число
- учебникари
Примери за използване на учебникар
(образование)
- Екип от опитни учебникари състави новата програма по история.
(преносно)
- Той е типичен учебникар и не може да реши реален проблем извън теорията.
Синоними на учебникар
Антоними на учебникар
Как се пише учебникар
Грешни изписвания: очебникар, учебнйкар, учебникър
Думата се пише с а в наставката -ар (под ударение).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:учебник
Образувана от съществителното 'учебник' и наставката за деятел '-ар'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
