учен

учен значение:

у̀чена, у̀чено, мн. у̀чени, прил.
  1. Който е преминат, изучаван (обикн. в училище). Този урок е вече учен.
  2. Разг. Който е учил много, има високо образование. Той е учен и знае много. Народът уважава учените хора.
  3. Като същ. , м. и мн. Лице, което се занимава с научноизследователска дейност. Учен от голям ранг. На конференцията се представиха учени от много страни.

Как се пише учен

Грешни изписвания: учин