учтив
[uˈtʃtif]
учтив значение:
Какво е учтив? Който спазва правилата на приличието и доброто възпитание; любезен, внимателен в отношението си към другите.
1. (пряко) Който спазва правилата на приличието и доброто възпитание; любезен, внимателен в отношението си към другите.
- Ударение
- учтѝв
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- уч-тив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- учтиви
Примери за използване на учтив
(пряко)
- Той е изключително учтив младеж, който винаги отстъпва място на възрастните.
- Получихме учтив отказ на молбата си.
Антоними на учтив
Как се пише учтив
Грешни изписвания: учтиф, очтив, учтйв
Правописът на съгласната в в края на думата се проверява чрез формата за множествено число или женски род, където тя се чува ясно: учтива, учтиви.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чьсть (чест)
Произлиза от старобългарския корен, свързан с 'чест' и 'почит'. В основата лежи идеята за отдаване на чест, уважение към другия.
Употреба
Чести словосъчетания:
- учтива форма
- учтив тон
- учтив отказ
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
