фавн
[favn]
фавн значение:
Какво е фавн? В древноримската митология: божество на горите, полята и стадата, изобразявано като човек с кози крака, рога и опашка; съответства на гръцкия сатир.
1. (митология) В древноримската митология: божество на горите, полята и стадата, изобразявано като човек с кози крака, рога и опашка; съответства на гръцкия сатир.
2. (преносно) Човек, който се отдава на плътски удоволствия; сластолюбец.
- Ударение
- фа̀вн
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- фавн
- Род
- мъжки
- Мн. число
- фавни
Примери за използване на фавн
(митология)
- Статуята изобразяваше танцуващ фавн със свирка в ръка.
(преносно)
- Гледаше я с очите на похотлив фавн.
Синоними на фавн
Как се пише фавн
Грешни изписвания: фаун, фъвн
Думата се изписва с 'в' (фавн), следвайки традиционната транслитерация на латинското 'v/u' в тази позиция, макар и вариантът 'фаун' да се среща понякога под влияние на западноевропейски езици.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:Faunus
От латинското име Faunus – древноиталийско божество на горите и пасищата, по-късно отъждествявано с гръцкия Пан.
Употреба
Чести словосъчетания:
- следобедът на един фавн
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
