Dumite-BG – онлайн речник за българския език

факирче

[faˈkirt͡ʃɛ]

факирче значение:

Какво е факирче? Дете или млад човек, който проявява изключителна сръчност, умение или съобразителност в дадена област.

1. (преносно) Дете или млад човек, който проявява изключителна сръчност, умение или съобразителност в дадена област.
2. (цирк) Малък факир; дете, изпълняващо номера на факир.
Ударение
факѝрче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
фа-кир-че
Род
среден
Мн. число
факирчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на факирче

(преносно)
  • Това дете е факирче с компютрите, оправи ми телефона за минута.
  • Синът ми е факирче в кухнята.
(цирк)
  • На сцената излезе малко факирче и легна върху пироните.

Синоними на факирче

Антоними на факирче

Как се пише факирче

Грешни изписвания: фъкирче, факйрче
Пише се с и (факир).

Етимология

Произход:Арабски
Оригинална дума:faqīr
От арабското faqīr (бедняк), което впоследствие придобива значение на странстващ дервиш или чудотворец. В българския се използва умалителната форма.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.