факла
[ˈfakɫɐ]
факла значение:
Какво е факла? Пръчка със смола или натопен в запалителна течност край, която гори и служи за осветление; факел.
1. (историческо/бит) Пръчка със смола или натопен в запалителна течност край, която гори и служи за осветление; факел.
2. (преносно) Нещо, което изгаря бързо и бурно (често за човек или предмет в пламъци).
- Ударение
- фа̀кла
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- фак-ла
- Род
- женски
- Мн. число
- факли
Примери за използване на факла
(историческо/бит)
- Старата крепост бе осветена от десетки факли.
- Той носеше горяща факла в тъмната пещера.
(преносно)
- Колата се превърна в жива факла за секунди.
Как се пише факла
Грешни изписвания: факал, фъкла
Думата е от женски род и завършва на -а. Да не се бърка с 'факел' (м.р.), въпреки че са синоними.
Етимология
Произход:Немски
Оригинална дума:Fackel
Заета от немски (Fackel), която произлиза от латинската умалителна форма 'facula' (от 'fax' - факел).
Употреба
Чести словосъчетания:
- горяща факла
- жива факла
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
