Dumite-BG – онлайн речник за българския език

фактура

[fɐkˈturɐ]

фактура значение:

Какво е фактура? Официален първичен счетоводен документ, който се издава от продавач на купувач за удостоверяване на извършена продажба на стока или услуга, съдържащ опис, цена и дължима сума.

1. (Икономика и счетоводство) Официален първичен счетоводен документ, който се издава от продавач на купувач за удостоверяване на извършена продажба на стока или услуга, съдържащ опис, цена и дължима сума.
2. (Изкуство (музика, живопис, скулптура)) Съвкупност от изразни средства и начин на техническа обработка на материала в художествено произведение; строеж, структура на повърхността.
Ударение
факту̀ра
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
фак-ту-ра
Род
женски
Мн. число
фактури
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на фактура

(Икономика и счетоводство)
  • Моля, издайте ми данъчна фактура за покупката.
  • Счетоводителят подреди всички фактури за месеца в папката.
(Изкуство (музика, живопис, скулптура))
  • Картината впечатлява с богатата си и релефна фактура.
  • Оркестровата фактура на симфонията е плътна и наситена.

Синоними на фактура

Как се пише фактура

Грешни изписвания: фактуро, фъктура, фактора
Думата се пише с у в третата сричка. В множествено число завършва на (фактури).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:factura
От латинската дума *factura* (изработка, строеж), произлизаща от глагола *facere* (правя). В българския език навлиза чрез руски или немски език, първоначално като термин за строеж/структура, а по-късно и като търговски документ.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • данъчна фактура
  • проформа фактура
  • издавам фактура
  • оркестрова фактура

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.