фалшификация
[fɐlʃifiˈkatsijɐ]
- Ударение
- фалшифика̀ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- фал-ши-фи-ка-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- фалшификации
Как се пише фалшификация
Грешни изписвания: фалшификацийя, фалшивикация, фълшификация, фалшйфикация, фалшифйкация, фалшификъция, фалшификацйя
Думата се пише с двойно 'и' (ия) в края само в единствено число, когато не е членувана. В мн.ч. окончанието е 'ии'.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:falsificatio
От къснолатинското falsificatio (правене на грешки, подправяне), произлязло от falsus (лъжлив) и facere (правя). В българския език навлиза през западноевропейските езици (френски falsification, немски Falsifikation).
Употреба
Чести словосъчетания:
- фалшификация на избори
- груба фалшификация
- историческа фалшификация
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
