фамилиарничене
[fa.mi.liˈar.ni.t͡ʃɛ.nɛ]
фамилиарничене значение:
Какво е фамилиарничене? Държание, което е прекалено свободно, интимно или безцеремонно спрямо някого, с когото говорещият не е в близки отношения или който е по-вишестоящ.
1. (пряко) Държание, което е прекалено свободно, интимно или безцеремонно спрямо някого, с когото говорещият не е в близки отношения или който е по-вишестоящ.
- Ударение
- фамилиа̀рничене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- фа-ми-ли-ар-ни-че-не
- Род
- среден
- Мн. число
- фамилиарничения (рядко)
- Вид
- несвършен
Примери за използване на фамилиарничене
(пряко)
- Неговото фамилиарничене с началника направи лошо впечатление на целия екип.
- Тя не понасяше излишното фамилиарничене от непознати хора.
Синоними на фамилиарничене
Антоними на фамилиарничене
Как се пише фамилиарничене
Грешни изписвания: фамилиярничене, фамилиарничане, фъмилиарничене, фамилиарнeчене
Думата се пише с иа (фамилиарничене), а не с 'я', тъй като следва корена на изходната дума 'фамилиарен'. Завършва на -ене, характерно за отглаголните съществителни от глаголи на -а/-я в несвършен вид.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:familiaris
Произлиза от латинската дума 'familiaris' (семеен, домашен, близък), навлязла в българския през западноевропейски езици (френски/немски) и руски. Суфиксът '-ничене' образува отглаголно съществително от глагола 'фамилиарнича'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- излишно фамилиарничене
- досадно фамилиарничене
- граничещо с нахалство фамилиарничене
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
