фанатичен
[fanɐˈtit͡ʃɛn]
фанатичен значение:
Какво е фанатичен? Който е обладан от крайна, сляпа преданост към идея, вяра или кауза и проявява нетърпимост към чуждото мнение.
1. (Психология/Религия) Който е обладан от крайна, сляпа преданост към идея, вяра или кауза и проявява нетърпимост към чуждото мнение.
- Ударение
- фанатѝчен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- фа-на-ти-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- фанатични
Примери за използване на фанатичен
(Психология/Религия)
- Тълпата го следваше с фанатичен поглед.
- Той защитаваше убежденията си с фанатична упоритост.
Синоними на фанатичен
Антоними на фанатичен
Как се пише фанатичен
Грешни изписвания: фънатичен, фанътичен, фанатйчен
Пише се с двойно н само в производните наречия (фанатично), но прилагателното в м.р. е с едно н.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:fanaticus
От латинското fanaticus ('вдъхновен от божество', 'бесен', 'неистов'), произлизащо от fanum (храм).
Употреба
Чести словосъчетания:
- фанатична привързаност
- фанатичен привърженик
- фанатичен блясък
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
