Dumite-BG – онлайн речник за българския език

фарисей

[fariˈsɛj]

фарисей значение:

Какво е фарисей? Член на древноюдейска религиозно-политическа секта (II в. пр.н.е. – II в. от н.е.), отличаваща се с краен формализъм и фанатизъм при спазването на обредите.

1. (история/религия) Член на древноюдейска религиозно-политическа секта (II в. пр.н.е. – II в. от н.е.), отличаваща се с краен формализъм и фанатизъм при спазването на обредите.
2. (преносно) Лицемерен човек, който демонстрира фалшива набожност или моралност; двуличник.
Ударение
фарисѐй
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
фа-ри-сей
Род
мъжки
Мн. число
фарисеи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на фарисей

(история/религия)
  • Фарисеите влизали в чести спорове с Исус относно тълкуването на закона.
(преносно)
  • Не му вярвай, той е типичен фарисей – говори едно, а върши друго.
  • Обществото е пълно с морални фарисеи.

Синоними на фарисей

Антоними на фарисей

Как се пише фарисей

Грешни изписвания: фарисеи, фърисей, фарйсей
Думата завършва на й в единствено число. В множествено число окончанието е и (фарисеи), без й.

Етимология

Произход:Иврит / Гръцки
Оригинална дума:pərūšīm -> pharisaios
От старогръцки 'pharisaios', което идва от иврит 'parush' (отделен, обособен). Първоначално означава член на религиозно-политическа секта в древна Юдея.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.